автор: mastilo

Преди време се наредих сред артисти и аматьори,
мошеници и бизнесмени, продавачи и купувачи,
пуритани, порнографи, слаборъките жонгльори,
сред героите и неудачниците на годината.
Спечелих наградата - филм на Бунюел на DVD.
И тя ме забеляза, за! беляза.
Тогава не знаех за нея и нещото,
което не можеш да измиеш от себе си,
и така днес не се налага да помня
естествения цвят на косите й,
прогресиращо далекогледствам и мога
да си позволя пропадане дори тогава,
когато едвам свързвам двата края, зная
какво е времето над раменете ми,
защото не минава и ден без да се разходи в главата ми
без чадър, мокро, матово сочно тяло и сянка сме.
Тъжно, тъжно чак, красиво.

Некадърно изпитвам угризения, когато
упражнявам бутилираната си заетост,
фасовете щипят персийските ми клепачи
упойващо звуча, темпераментално -
нещо като кама-сутра до съмнало.
А тя ненавижда бездействието и паразитизма
и отстоява тази независимост - приблизително!
Някъде е и не знае какво да прави с ръцете си,
докато ме мисли, мятам многозначителни погледи над чашата,
вървя, въртя се след/по/над/под/в нея, летя, плувам и й говоря
- Знам, че не ти личи, когато се изчервяваш,
затова престанах да мисля за своеволията ти
да си тук, когато те няма, любима,
в жълто зелено и синьо, стъкло от Морано,
с къса рокля и сламена шапка
(Виждали ли сте по-красиви крака?)
и мисля за смеха й, който не съответства на изящната й фигура,
вълнуващи нотки в нисък, отривисто, дрезгав глас,
(мога да разлея питието, близо е, толкова тръпчиво близо).
Тази сладка смърт за пуританите е великодушие
в два епизода - преди и след нея.
Измълчавана под похотливи погледи,
солиден човек без преувеличения,
няма лошия навик да не забелязва мъжете
и жените, извивките на шията, и няма такъв,
който да я гледа с поглед на нюфаундлънд.
Своенравна и палава, когато разходи тези крака
улиците изглеждат празнични, къщите
с френски прозорци, много зелено, фонтаните пеят.
Крехка е, почти изящна, създадена да буди желания,
толкова неспокойна в обятията ми,
гладка и нежна, порочна и уверена,
замайваща, мамеща с младостта си,
чувствено нетърпелива, непоследователна,
взискателна и пряма, сериозна, когато моментът изисква
и няма значение къде, с кого и как е прекарала нощта,
сутринта успокоява, подчинява и украсява с присъствието си
широкото легло в спалнята си, и книгите на пода не псуват.
Необходимата жена не понася грижите,
не заплашва южните морета,
но иска хората да знаят повече един за друг
и така да престанат да искат да се убиват.
Тези разходки с походка и грациозни движения
събуждат очите отново да се учат да следят.

Както винаги това, което не казвам,
не може да ми навреди. На нея също.
Тя, необходимата ми, няма обхождане.
И какво по-хубаво от това може да ми се случи?
Отговорите се случват с дъх... и пауза,
синкопирано свирене на китара,
скубане по струните, акорди,
и рязкото покриване с длан прибира,
кротва полите на фламенкото.

Облизано дихание, въздишка, шепот:
"Ще се родя за да те срещна пак.
Ще се родя за да пропадна...
пак... ".

Както винаги...