Отпивам аромата на Хавана...
През тънката преграда
на очите
димът опиянява съзерцателно...
и по реверите
се гонят гънки
от бързо съмване
и нелогичност...
Камина и коняк
във обла чаша
лениво драскат с нокти
сетивата...
Ще се направя,
че все още я обичам...
преди да и разкъсам
тишината...