автор: sinner

Знам,
че те търся неуморно,
и се уморих от дългото търсене...
Знам,
че още мога да обичам
и да позволя да съм обичана...
Знам,
че те има някъде,
а аз идвам от своето никъде...
Знам,
че си Някой за когото бленувам,
а аз съм Никой, озарен от своя блян...
Знам,
че мисълта ми те докосва
и ти усещаш това в съзнанието си...
Знам,
че няма се откажа от мечтите си...
Знам,
че съществуваш в реалността...
Знам,
че съществува нещо възвишено,
и че ти олицетворяваш това мое чувство...
Но знам,
че мечтите са вълшебни, преди да се сбъднат
и след това възбудата, породена от стремежа към тяхното достигане, изчезва...
Не знам,
дали искам мечтата ми да се сбъдне!!!

03.11.2003г.