Опитай се да ме забравиш -
отричай ме, крещи, плачи.
Неможеш, а?
На всяка крачка те гледам
с ледени очи.
Опитай се да ме убиеш
и в миг ще паднеш мъртъв ти -
не ще ме никога надвиеш
щом с огън, огъня гасиш.
Опитай! Хайде - ти си силен -
градиш, рушиш свой собствен свят
Вървиш уж все напред, но в миг се спираш
и с ужас осъзнаваш, че те следвам и аз.
После казваш, че аз съм виновна -
уви. Не е вярно но няма да споря.
Щом поискам - познай! - ще изчезнеш и ти.
Ще остане я снимка, я спомен.
Но не съм го направила -
дишаш, нали?
Не разбираш ли, не осъзнаваш ли вече?
Аз живея с теб и в теб, разбери -
по една малка смърт във всяко човече.