автор: Albyrta

/бисерите на дъщеря ми/

От известно време насам, след като чуе приказката си за лека нощ, Радост взема една от моите дебели книжки без картинки, разтваря я важно и завява: "Сега аз ще ти прочета пет-шест приказки за лека нощ. Светни ми пак нощната лампа".
Ето някои фрагменти от нейните приказки, които чух снощи, малко преди да заспя. Публикувам ги тук без родителско-редакторската ми намеса:

***
Имало едно време един чичко крадец. Той открадваше всичко, освен жена си. Тя беше същата като него, само че по - озъбена.

***
Той знаеше, но това не му пречеше.

***
Той беше много беден - нямаше приятели.

***
Един ден имаше звезди, но не се знаеше от коя страна са.

***
Един ден Мечо отиде в гората. Всички мечета бяха любовни, хубави и много добри.

***
Това беше най - важната страна. В нея беше много влажно. Винаги валеше дъжд. Казва се родина.

***
Тя лежеше само една минутка в леглото на мъжа си.

***
Той казваше, че няма приятели, а имаше. Значи лъжеше. Но защо говорим за дреболии. Всеки си намерва приятели.

***
Този чичко беше много дядов*.

(бел.род. Има наложена забрана да се обръща с "бабо" и "дядо /само "госпожо" и "господине"!/към възрастните хора, които не са й роднини в този смисъл:)

ПП: Надявам се да има още:)