автор: smile

Обичай ме вчера,
че днес ще е късно...
за суша зажадняха пустините
и отърсено утрото от нощния мрак
потърси топлината в зениците.
Обичай ме...
ще разпръсна душата си...
сред цветята... там...
в поляните...
да я отвее... севернякът...
да я посее... в скалите,
и тя да поникне... отново,
поена с тази чакана обич.
Обичай ме вчера,
че вчера е вечно,
а от бъдното спомени няма...