Последното лято се върна,
последното лято бе първо,
с предесенен смях ме прегърна
изгуби се после зад ъгъла.
Последното лято бе вчера,
последното лято се върна,
поредните скъсани чехли
закърпи живота и тръгна.
Последното лято ме стигна,
последното лято бе първо,
в студеното време изригна
гнездото си свивам в дъха му.
Последното лято ми стига,
с предесенен смях ме прегърна,
загърна ме с топлата риза,
и зимата в мене замлъкна.
Последното лято си идва,
завинаги тук ще остане
и зимата лятна пониква,
когато сърцето е лятно.