Може би днес, може би утре,
може би и в отвъдното,
ще ни стопли докосване,
надеждата ще покълне.
Било ли е вчера или ще бъде?
Все едно - ние сме същите!
Докосват се дланите на разсъмване.
Утрото гали пръстите...
Стари истини, ново очакване-
тръгваме, бързаме, все сме с грижите.
Помъдряхме ли, Господи,
че кърпим ризи за ближните?