автор: Merian

"Спиш ли принце? Спиш. А пък живота ми
само от безсъници живее"
К. Кондова


Така и не успях, като Шехерезада,
да ти разкажа всичките си приказки.
Която да започнех, ме предаваше,
ранимото ми чувство за приличие.
И нямаше екзотика и тръпка.
Те, моите приказки са все такива,
за бродене по собствените пътища,
за трудните ми срещи и за тия,
в пантофките, които не повярваха,
а искаха от мен да бъда земна.
В които, принце, ти не нараняваше,
а драконите ти крепяха будни,
небето, да не падне на главите ни,
от щастието ни експлоадирало.
Но се забавих някъде по пътя
и се прекъсна нишката на приказката.
Защото ти заспа. А пък небето
ще трябва да остане нависоко.
Да съмва, да се мръква. И отново.
От тежестта ръцете ми изтръпват.
Животът някак си разумно продължава,
да тика свойта многоцветна сфера.
Ще ти разкажа после и останалото.
Дано докато спиш, не вкаменея.