автор: pavli

Има ли прошка?... Или разпятие?...
...Има... В твоите обятия...
Те са и пристан, и клада...
В тях се чувствам силна и млада!
Твоите думи - пиршество за душата ми...
Като облак емоции - неръкотворни...
Спуска се бързо над мен, заслонява ме...
После се пръска на своите атоми...
Пълни ми шепите, аз ги разплисквам...
Още ли мен - непохватната, искаш?