автор: angar

В един вълшебен ден
на гиздавата есен,
аз шумата в градинката събрах
на пет-шест купчинки, и ги запалих.

А после на греблото се подпрях ,
загледах се във пушека над тях,
и се размислих.

Защото - тук пропуснах да го кажа -
че този есенен лазурен ден,
за "Ден на размисъл" бе обявен:
гласуваше се следващия ден
за кой - за Волен или за Първанов -
да бъде новият ни президент.

Размислих се: какъв ни чака фуй,
когато ни затворят Козлодуй!

Къде да свърнеш, във коя посока,
когато час по час ти спират тока,
а трябва да си конкурент с Европа!
Туй бизнеса ни - няма как - ще доубие!

А после, гледайки как пушекът се вие,
помислих че звезда, която вече пуши,
навярно е угасваща звезда.

И че не може в цялата Вселена,
във някаква галактика зелена,
да няма друга като нашата Земя -
но много по-разумно подредена,
от по-човечен Господ сътворена.

Но, като съществува - как изглежда?
И дали има някаква надежда
за земен жител да й се любува?

Тук вятърът внезапно се обърна
и пушекът лицето ми обгърна.
Какво ли е съдържал той - не зная,
но след минута бях така омаян,
че скочих върху първата комета,
и скоро кацнах на въпросната планета!

Подобна бе на нашата Земя,
но от неща по-фини изградена
и много по-прилично подредена.

Небето - изумрудено и бистро!
Моретата й - от уиски чисто!
Със острови от пържени калмари.
А торти, шоколади - на камари!
Текат реки от водка и от бира -
и кой покрай коя да се засели - сам избира!

Полетата зеленина покрива,
но няма нито помен от коприва!

И няма ни Калини, ни Рогини -
жените там са само Виолини,
със никове "Усмивчица"
и нейни синоними!

И всяка е с различно междуметие -
по място, по обем и геометрия!

И толкоз всевъзможна красота!

Не вярвам и на филм да сте видяли
такива пъстроцветни папагали!

По всеки склон на планините сини
танцуваха ята от балерини,
във туники червени, жълти, сини...
А златни катерички между тях сновяха
и плащовете им копринени държаха.

А аз на всичко гледах и се чудих.
И сладките, и тортите опитах,
и други разни сладости изпитах.

Докато пак внезапно се пробудих
сред шумата на есенния ден.

Какво ли се бе случило със мен?

Видения!!!
Явиха ми се и се изпариха
внезапно, както се и появиха!

Аз досега не вярвах на видения!
За тях си бях създал определение:
неясен плод на умопомрачение,
споходило монах, преял със бдения!

Но днес това невярно ми звучи!
Видях я сам със своите очи
и знам със сигурност, че съществува!
Ще търся в интернет и още днес
ще й открия точния адрес!

И сто години, ако трябва, път ще бия,
но непременно пак ще я открия!

Остава само Айнщайн да рече:
за мен как времето по-бавно да тече -
като пристигна, да съм още в форма.

Че там от всеки мъж пък искат норма!