автор: sYco

(препратка към deftones)

има дупка в земята
и там пада прахът
от стъпките ни,
после там ще паднем и
ние.
докато още гледаме слънцето,
ще лежим на дъното,
с очи, удавени в реката,
с ръце, вързани за клоните
и крака,
замръзнали в движение.
от дупка в земята
виждам как се носиш
по вятъра
без да докосваш
тревите даже,
червени от опити да
те
достигнат
и гласът ми -
всяка дума е пръст -
те гони от ден на ден
през цялата седмица,
през черешови облаци,
но никога през белите
полета

има дупка в земята
и ето ме там на дъното,
а навън има свят -
по- голям от малката ми длан -
и когато вали
зеленото на смеха ти,
при мен се раждат
подивели посоки
нагоре
към портокаловата
луна.
от дупка в земята
издигам ръката си.
още малко
и ще бъда
Навън,
загладил
празнината с шепоти.