автор: illusion

Смола солена са ръцете ти
от дънера отронени и
нежни нощи са очите ти
на три луни сърца забулени.

В недрата ти е женственост,
разсънена и искаща.
През пръстите струи нега
превръща вятъра в дъга.

Разлиствам от дъха ти,
изпълваш ме и удвоен съм,
копнежите ми са реалности,
в екстаз духът ми е жигосан!

Възкръсвам за мига
и на мига в капаните му падам,
прорязва устните следа...
за бъдещите белези не страдам!