автор: karmen_777

Под напора с въздушните течения,
се сливат цветовете на дъгата,
рисуваш си пестелено небе,
а след това хвърчило му закачаш.

Тъй близко свети ,сякаш че,
ако на пръсти леко се повдигнеш,
ще го докоснеш и ще разнесеш,
най-чистата и светла обич.

Когато после тихо завали,
разсънено ще се изтегне котарака,
едно врабче при теб ще долети,
ще ти разказва приказки земята.