автор: tender

Зад стените на моята църква
всяка свещ аз си мислех, че знам,
но една светлинка ме обърка
като женска усмивка във храм,
осветила до мен самотата
(всеки в храма си сам е със Бог),
и свещицата парна ръката ми,
изгоряла във божия срок.
Не извиках, очите извърнах -
светлинката да гоня от мен.
След свещта в тъмнина ме обгърна
нощ позната след краткия ден.

Нощем паля отново свещица.
Коленичил във църквата сам,
богохулствам - онази искрица
да огрее пак тъмния храм.