автор: sYco

аз и ти се спъваме
в промени,
в правата и задълженията
на усмивките да бъдат истински
и топли
като кестени в
пещта
късно наесен,
когато с последните жерави
си тръгва и слънцето
от листата и горите,
сенките се проточват и
източват -
ято дни, свити на
кълбо,
топлят дъха ми,
докато последната струйка
дим се стича
в нощта.
повдигнат на пръсти -
и от другата страна на нещата -
мога да очертая силуета ти на стената -
скромно червена, без да пари -
с лепнещи конци сладък памук,
вкус на ябълки
и захарни петлета.
ура!
ухае на карнавал - върволица от
хора,
които минават и не остават.
изтичам през очите им
накрая.