автор: atanas_dvk

ухание на рози...


В шеметна Бездна
очите приковавам,
не мигам и не дишам,
просто гледам
в Тъмнината...
Сенките мърдукащи,
прокрадват се и дебнат,
а в далечината
Светлината
плавно се отдалечава...
Засмукване, трептеж
и Гравитация...
Притиска ме
с ухание на Рози.
Звучат тимпани,
бавно и отмерено...
раздира ги
писък на сойка...
Вдишвам дълбоко
и звуците спират,
нежно ме лъхва
вечерния бриз...
мека топлина
с ухание на рози...