автор: railleuse

Животът, споменаха, бил ужасно шибан
Понякога… Звучи успокоително
Дали ми казваха със него да се меря?!?
Дали намекваха, че е обречен предварително
неистовият порив, припознат във нещо земно,
което няма силите да го съдържа.
Животът, споменаха ми, че е ужасно шибан
Това - за да усмихвам се широко
И да спя спокойно
Така и сигурно ще сторя. Някога…
Звучи усокоително
…с усмивката озъбка, във съня спасителен

Сега какво - и аз ли ще просъсквам?!?
през стиснатите зъби - "Ей, Животе шибан…",
и крачейки към ешафода ще си мисля?!?
"… след инквизиция на дълъг бавен огън,
че гилотината е хрумване забележително…"

Ей, Животе шибан, това, кажи,
това ли ти звучи добре?!? Ех, възхитително…