автор: BlackCat
"Мъка имам шест небета."
Ивайло Балабанов
Мъка имам шест небета. А до седмото как се лети -
щом във тежест са крилете, а земята е магнит?
Щом пръстта влече коварно с неизбежния си чар.
Дали късно, или рано, наказание ли, дар?
Как до седмото се стига със наднормена печал?
Нищо да не те подмине и да се опазиш цял?
Да се пазиш като семе, да покълнеш, да броиш
окрилен поне до седем - не до шест и да се спреш.
А успееш ли, тогава да не шепнеш осенен:
Имам си небета мъка. Този път обаче седем.