автор: Krasi7

( като стане така.....)

Август е малко труден за улов на пъстърва на Доспат. Има я, но трябва лодка, влизане навътре и......пак няма гаранция.
Два дена я търсихме по устието, по реката и по някои от заливите. Никакъв резултат, ако не се считат дребаците, които ни поизмъчиха. Поради това се кротнахме в един по-малък залив на сянка, захранихме добре и започнахме да скубем доста добри червеноперки и каракуди. Даже и едър костур започна да се обажда. Слънцето огряло здраво, жегата мори всичко, а ние сме се разположили под дебелата сянка и си рибохващаме. Да се отсрамим както се казва.
Чу се бръмчене на двигател и след няколко минути от боровата гора се показа малко симпатично джипче. Завъртя един два кръга и спря на поляната близо до водата. На двадесет метра, от другата страна на залива, право срещу нас. Отпред двама мъже, единия доста по-млад, другия горе долу на нашите години. Отзад явно бяха жени, но не можеше да се разбере добре. След по-малко от минута съдържанието на джипа се изсипа колективно на брега. За мъжете вече казах, но това, което слезе от задната седалка надмина всички очаквания и предположения. Първата обитателка се оказа дама горе-долу на нашите години, но изглеждаше много добре, да не кажа страшно добре. Струна! То глава, то коса, то гърди то.... Девойките обаче ни спряха дишането, особено едното. Опулихме се и тримата като ритнати. Бива красота, събрана на едно място, ама чак пък толкова много си е направо неприлично. Там разни Диани, Афродити, Елени и т.н. да хващат гората и да си траят.
Мъжете се заеха да стъкват огнището за барбекюто, дамите...........дамите се разхвърлиха за плаж, опънаха кърпите почти на брега и........риболова за нас свърши. Най-вече за Минчо. Не, че и моят вървеше. Сега вече и царицата на пъстървите заедно с антуража си да беше клъвнала нямаше никакъв шанс да ни привлече вниманието.
Въпросната девойка притежаваше всичко, което може да накара и бездушевния камък да започне да подсвирква след нея.
- Гледай бе брат'чед! Гледай какво става отсреща! - продума Минчо. За въдицата и за рибата явни беше забравил вече. - То това е направо оса бе брат'чед. Глей какви гърди и какво дупе е завъдило това моме! Ами крачетата!? Мале, мале, мале!
- Ами завъдило, 'що да не завъди. - отговорих аз, ама и моя поглед не следи плувката.
- Бе ти наред ли си бе?! Заради такива моми мъжете луди стават.
- Да, а на някои от тях им се случва да вечерят в "Пирогов". На капчици от системата. - дразня го аз.
- Пирогов-мирогов това е положението. Такова нещо се среща рядко.
- Алоооо, прибирай си езика в калъфа и си гледай въдиците! Ама си вземи първо очите от другия бряг! - но си давам сметка, че това нашето си е нормална реакция на нормални мъже.
- Чакй малко бе брат'чед, чакай да ти кажа! - пали се още Минчо. - Ако това малкото ми кандиса повече за друг мъж няма да се сети. Казвам ти! Дупето й ще свирти като жетварска стомна на слог по икиндия.
- Моля?! - гледам го учудено аз.
- Какво моля?!
- Защо намесваш стомната?
- Образно бе, образно. Да ти влезе в кухата лейка, дето я носиш. - кове ме нашия.
Милко беше подпрял въдицата на едно дърво и слушаше внимателно. Дяволчетата тичаха вече в очите му. Чакаше удобен момент да се включи.
- Като стомна значи? - поде той.
- Абсолютно!
- Само да внимаваш да не вземе да затвори телефона преди да се започнете! - поднася го.
- Абе не ми говори глупости сега! Сериозно говоря. Ще квичи от удоволствие като шотландска гайда. - уточнява Минчо.
Вече нямаше спор, имаше само монолог. Явно нашия здраво го беше ухапала козата и нямаше спиране. Но само след няколко минути всичко си дойде на мястото.
В един момент девойчето от другия бряг се изправи, загледа се в нас, помаха с ръка, каза нещо на другите и започна да се приближава по брега. Спогледахме се с недоумение. Сега пък каква ще я бъде.
- Добър ден! Налука! - с усмивка ни поздрави то когато дойде.
- Добър.....! - изломотихме с Милко. На Минчо ченето му увисна като гуша на пеликан. А девойчето - право към него.
- Здравей чичо Минчо! - подаде му ръка. - Аз съм Петя. Помниш ли ме? Бяхме съученици с Калин, сина ти. Преди няколко дена бяхме на купон във вас. Сети ли се?
Нямаше начин да получи смислен отговор. Минчо се беше изцъклил.
- Не сме се виждали с Калин скоро. Кажи му да ми звънне, обещал ми е нещо. И да ми донесе това, което забравих във вас. Той знае какво.
- Добре, добре, ще му предам. Той ти знае телефона, нали?
- Разбира се, че го знае. Хайде, да хванете много риба и Калин да ме покани да хапна. - каза девойчето и си тръгна при компанията.
Милко се обърна и тръгна към близката чешма. Аз започнах усърдно да бъркам захранката. Всъщност за Минчо риболова окончателно свърши. Три пъти поред къса, три пъти връзва, накрая запали колата и отиде до селото за вода.
Привечер седнахме около огънчето и си сипахме по една ракийка. Минчо по принцип не налита на алкохола, но този път за кратко време натърти три ракийки.
- Наборе, леко бе! Да не си на норма? - казвам му.
- А, няма страшно. Ама ти 'що ми викаш наборе?
- Защо, не сме ли набори?
- Е набори сме де. Ама никога не си ми казвал така. - искрено се чуди Минчо.
- Сега ти казвам така защото нямаме огледало. - едва сдържам смеха си.
- Брат'чед, аз съм тъпо инженерче и нещо не мога да вдяна...............
- Виж ми белите слепоочия и бръчките бе тъпандур такъв! - прекъсвам го. - Същия си и ти!
- Да бе, ама за какво става въпрос?
- За Калин става въпрос, за сина ти. - изхихика Милко и погледна към другия бряг.
- Ааа, вече вдянах. - Минчо взе шишето и сипа по една ракия. - Ами това е положението! Дърта мързелива каракуда и млада пъргава пъстърва в една вода не плуват.
- Ейии, пък казваш, че си тъпо инженерче. Я какви умни ги редиш. - тупна го по рамото Милко.
- Брат'чед не ме тупай по рамото защото ми падат гащите веднагически.
- Падат те, падат! Падат 'щото им скъсан ластика. - довърши го Милко.