автор: Veselin

Сред звънка песен на щурци
застига ме непредирчиво залезът.
В такава някаква безкрайна нощ
морета са се давили във заливи.
Вървя и стъпвам в цветове,
изпръхващи под топлите ми стъпки
Сега ми е необяснимо хубаво,
макар че утре
няма
да е
същото...
.
.
.

Събуждането ми е тромаво.
И някак е лишено от усещания.
Ще си размажа мислите
и толкова.
Ще бъда няма кукла за отсрещните.
Тогава всичко ще е темперно -
Листата жълти,
улиците прашни.
Тогава ще обичам по-навреме.
Макар да знам, че
сигурно
не ти се
вярва...
.
.
.

Във пластелин сме се събудили
и придобиваме чудати форми,
докато великаните ни мачкат
в глинените си метаморфози.
Аз знам, че от безсилие със пръсти
е трудно да рисуваш по пейзажа,
но някак си не мога да се сърдя
на някого,
когото
не познавам ...