автор: Arty_Divine

Тук можете да се посмеете и да научите някои важни неща за вашите зъбки и за пастите техните верни приятели. Вие решавате!


Пастите за зъби се подобряват с всеки изминал ден. Това е факт. Имаме кариес-профилактични, избелващи пасти, пасти за чувствителни зъби, ммм...да, пасти с билкови екстракти, комбинирани и т.н. Как тогава да разберем, коя паста за зъби е за нас? А де?! Отговорът не е лесен. За да направим правилният избор трябва да знаем някои основни неща. Лоша работа, пак учене...
Това е малко сухичка материя, за тези от нас, които не сме се родили с учебник в ръцете и ще се опитам малко да я поразведря. Силно се надявам останалата част от публиката, която обича да попива сухи факти няма да ми се сърди (само ми пишете на и-мейла и ще ви зарадвам с някои "наистина" сухи лекции, които съм чул като студент).

Но да не се отплесваме. Една модерна ПРОФИЛАКТИЧНА паста за зъби трябва да върши много неща. Трябва да притежава абразиви за да премахва бактериалният филм. Трябва да притежава флуориди за да заздравява емайла срещу кариес. Трябва да има силен аромат за да премахне лошият дъх получен след разлагането на остатъците от последното хранене, трябва да притежава детергенти за да има измиващо действие, както и фосфати, които често са с доста неприятен вкус. Освен това пастата трябва да притежава сгъстители за да стои върху четката и да може да се изстисква от тубичката. И аз искам някой друг да ми изстисква тубичката, ама засега трябва да си го правя сам... Трябва да има подсладители, (за препоръчване без калории :) ) омекотители и т.н. Ох, то било доста сложна работа, а? До тук говорихме за основните съставки на пастата, но имаме специализирани пасти, които притежават специални съставки за да извършат своят лечебен или избелващ ефект. Сложна работа, наистина.

Флуориди: първият, който се е използвал за целта е калаеният флуорид, тъй като е можело да се използва съвместно с най-популярният за онова време абразив - калциевият фосфат. Калцият инактивира натриевият флуорид, който се смята за най-дъ-бест във световната история на флуоризацията. Е да, ама производителите преминават към натриевият монофлуорофосфат не защото е толкова добър, а защото той е можел да се комбинира с различни абразиви. Изглежда, че съставките трябва да се напаснат като парченца от пъзел. Е, да ама тук имаме много парченца... Когато силициевият диоксид бил вербуван като абразив, производителите най-сетне си отдъхнали, защото можели вече да използват прословутия натриев флуорид. Сега той е най-популярният флуорид в съвременните пасти за зъби. Ще видим какво ще измъдрят за в бъдеще.

Флуоридите обичат да работят в компанията на сърфактантите, защото помагат на реминерализационният процес (и са много добри събеседници). Най-популярните от тях са лаурил сулфатите, като натриев лаурил сулфат или амониев лаурил сулфат (познавам ги лично - всяка вечер и сутрин си говорим на висок глас). О за малко да забравя - сърфактанти, детергенти - е да де, то е едно и също. Или казано на чист български език - измиващи вещества. А какво правят измивните вещества? Пе-нят се! Точно така! По този начин разкарват отвратителните хранителни остатъци, на които зъболекарите, които си придават важност (и моя милост) викат "дебрис". Още повече, че лаурил сулфата има така да се каже забележителни (е не от самолет) анти-бактериални свойства, могат да проникват в плаката и да я разтварят. На това му викам аз разтвор! Лаурил сулфата, обаче изглежда не винаги е добро момче и понякога има лошият навик да дразни оралните мембрани (на това му викам лошо възпитание) и производителите, тези мили хора често го заместват с лаурил саркозината. Понякога за да облекчат дразненето производителите слагат алантоин (той е добро момче).

Има един много строг чичко - тетранатриевият пирофосфат (ТНПФ) който премахва калцият и магнезият от слюнката (о, да не сте ли разбрали още? слюнката е много богата на минерални соли, които полепват по зъбите ни и правят зъб-ни-ят ка-мък. бравос!) така че те да не могат да се отлагат върху зъбките. Зъбният камък е плака, която е минерализирана или калцифицирана, както искате го кажете смисъла е един и същ. Така че този строг чичко всъщност не е много строг защото има така да се каже водно-омекотителен ефект. Но дори и той не може да премахне вече отложеният камък върху зъбите. ТНПФ е лекичко алкален и затова е малко горчивичък. Ето защо нашите спасители, тези приказно прекрасни хора - производителите слагат в пастата аромати за да маскират вкуса на ТНПФ.

Понякога милите хора добавят полимери - най-често акрилови, които са мноооого досадни и по този начин убиват всякакво желание в микробите да раздробяват пирофосфатите. Тези от вас, които са внимавали в часовете по биология знаят, че пирофосфатите имат много енергия и задвижват почти всички живи организми на тази планета. Те са за живите организми нещо като бензина за колите.

Натриевият бикарбонат (добре де, содата за хляб) се добавя за вкус и по-добро чувство в устата. Какво? И вие ли сте изненадани? Ето го и продължението - тя се комбинира с киселините за да освободи един газ, който всички ние познаваме много добре - СО2 или казано на чист шведски "въглероден диоксид". Това мили деца са същите мехурчета, които ги има във вашите газирани напитки. Содата за хляб освен това е слаб абразив. Освен това (брей много работлива била тая сода) намалява броя на онези бактерийки в устата, които обичат да им е по-киселичко. Е това е за доста кратък период от време - докато не лапнете някой бонбон например, но все пак е нещо. Минутка облекчение за изстрадалите ни зъбки!


Натриевият-карбонат пероксид... боже кой е луд да слага пероксид в устата си? Ами този, който иска да си избели зъбите! Ето защо ако купувате избелваща паста гледайте за пероксид. Другото са празни приказки за лека нощ, мили деца. Та пероксида освен, че избелва зъбките убива микробите. Да не повярва човек - веднъж нещо да е хубаво за окото и да е полезно! Ама в умерени количества ей!


Под-сла-ди-тели-те деца това не са само бонбоните и шоколадите! Има и други. Като захарин и т.н. които се добавят за вкус. А маслата са най-добрите ароматизатори, ама това вие и без друго си го знаете.


Анти-бактериални агенти. Че колко станаха? Много! Пак ще повторя: м-н-о-г-о! Защо? Защото бацилите в устата са много. И са силни проклетниците.


Някои пастички имат триклозан, други хлорхексидин и т.н. Те са ваши приятели, нищо че имената им са грозни (то е за да плашат бацилите). Тъй че аз ви препоръчвам, когато си отворите устата, минутка преди да вкарате четката вътре изревете колкото Ви глас държи:


- ТРИКЛОЗАН!


или пък


- ХЛОРХЕКСИДИН!


Тия сладури ги има и във водичките за уста, които е хубаво също да ползвате. Не стана ли много? Стана. Ама за бацилите!


И сега за финал ще кажа нещо много бързо да видим дали ще схванете за какво става дума. :) В някои пасти се слага титанов диоксид за да станат белички.


Това беше за профилактичните пасти за зъби.