автор: alef

Безкрайно нежна белота
потъва в мен
и ми става широко и чисто...
Едва прокрадват се петната
на клоните,
заслушани в сребристото,
а слънцето в безброй
кристали
не пари и не стапя-
гали,
меко гали...
Прихрупват преспено
ресниците,
проглеждам
в девственото наваляло,
отдавам му се
и на него се обричам...
Частица
ставам от лавинно цяло.