автор: ariel

там в безкрайността си ти...

Любовта ни е като вълна-родена,
разсипана роса......
и правим я облагородена,
благородна любовта.

Ще плачем, или ще сияем,
сърце не се мени в лъжа,
и живеейки ще знаем,
че е благородна любовта.

И като пяна морска се разсипва тя,
далечен път и близка вечност,
а вечност трае вярната душа,
и знай- една е любовта.

За любовта се плаща с кърви,
- живот, минаващ в мимолетност,
на устните гори дъхът ни първи,
-любов изваяна във вечност.