автор: albyrta

Танцува степ
по острието на бръснача
подобно въглен
във огнище
гори дълбоко
разпален огън,
застинал в своето ядро
(е винаги готова да заплаче)
така, за нищо
боса, с еластични пръсти,
разтяга истината до хармонен звук
до облак с причудливи форми
до липса на защо
(е дългокоса)
до мъничко преди да скъса
(е тук)
в хармония с природата си
на хамелеон
(е многоцветна)
наполовина черна
и наполовина бяла
не винаги, естествено
а само поначало
(е тъмна и е светла)
в противовес на минали събития
подрежда настоящето -
парчета позабравен пъзел
наред с изпитата горчилка - младост
търси щастие
(е сложна)
в магнитното поле,
увило този или онзи смисъл
с целофанен възел
в илюзиите на разпенени вълни
в набъбналия цвят на млади вишни
в поредните възможности
навярно в себе си дори
(e вкусна)
в озоновия слой
в рекламния неон
във уличните светлини на магистрални нощи
във течното лепило за подметки
и в онзи звук
от острие
и устни
но още
още не
(не Е)