автор: Wild

Затичах се към него,разперила ръце като за прегръдка. Той също протегна своите, широко ухилен.Точно когато се доближих до него и ми оставаше ей-толкова да усетя прегръдката му, се отклоних настрани , подминах го и му се изплезих.
Чух веселият му смях и се обърнах. Беше ме подгонил. На устните му се лееше онази перверзна усмивка, която тъй често виждах напоследък. Затичах се по-бързо, дори не се задъхвах. Вече бях привикнала на темпото на играта ни, но в началото ми беше доста трудно. Не се състезавахме, аз просто бягах, за да го накарам да ме гони. И той го правеше.
Заобиколих купата сено и изведнъж се озовах на земята. Някой ме гъделичкаше навсякъде, не можех дъх да си поема. После усетих устните му върху моите и, усмихната, му разреших да вкуси дъха ми.
Беше ми приятен, винаги ми е бил. В началото бяхме само приятели, после изведнъж усетих някакво влчение към него. Не му го показвах доста време, продължавах да се заяждам с него по старому. Една вечер, докато се разхождахме из планината, поставих ръката си в неговата. Той не се възпротиви, нищо не каза. Продължихме мълчаливо да се разхождаме. Цялата разходка мина така, ръка за ръка в непрогледната тишина. Когато ме изпращаше до нас се наведе и ме целуна по бузата, на кутре разстояние от устните ми. Усмихна се игриво и си тръгна. И...някак нещата тръгнаха от само себе си.
-Ей, ще ме изядеш! -пошегувах се аз и го погалих по косата като непослушно малко дете.
-Ще ти се!
После пак започна да ме гъделичка.
Съвсем по детски си прекарвахме времето с него. Карахме се често, все за глупости. Кой е изял близалката ми, кой целувал по-добре, къде съм имала гъдел. Обичахме се по детски. Или поне аз така усещах нещата. Не знам дали той ме е обичал въобще или дали е било истински. Беше игра. За нас всичко беше игра. Докато не се разделихме.
Вече бях на 15, оказахме се в различни училища. В различни гардове. Той замина да учи в Габрово, остави ме сама. Преживях го, даже липсата му не забелязва. Винаги съм имала с кого да прекарвам времето си, ако ми е самотно. Нямам предвид в леглото. Красотата на забавленията ми се дължеше на мен самата, на колелото от игри, които непрекъснато ме влечаха. Я се скриея някъде, уж за да стресна приятеля си, и го разцелувам иззад завесата, когато ине покрай мен, я му поднеса букет увяхнали рози, превивайки се от смях. Животът беше игра, дори без него.
На моменти обаче усещах, че, колкото и да съм щастлива, нещо не е както трябва. Нещо ми липсваше, нещо важно, нещо съществено. Приятелката ми казваше, че ми трябва ТОЙ. Тя не знаеше закакво говори, дори не и бях разказвала за него. Имаше предвид истинска връзка, момчето на мечтите ми.
Когато се запознах с Андрей реших, че съм срещнала НЕГО. Бях щастлива, доволна, усетих интимната връзка. Но не ми беше забавно. Не както с приятеля ми от детинството. Реших, че съм пораснала, и се опитах да забравя, че някога си бях играла на влюбена. Е да, ама не стана. Андрей не ме разсмиваше, беше елегантно влюбен, тих и сдържан, чак смешен в джентълментсвото си. Зарязах го.

Оттогава минаха пет години. Приемаха ме в Германия, университета в Кьолн. Бях доволна, нали това исках. Живеех в училищните общежития, казаха ми, че ще деля стаята с някакво момиче от Германия.
Тъкмо си разопаковах баажа и си припявах Call the Wall на Outkast, когато на вратата на стаята ми се почука. Казах „Ja, gehen Sie hinein!" , без да се обръщам.Чух как вратата изскърца, продължих да разопаковам багажа си. Беше малко неучтиво, но не ми пукаше.
-Машенка...
Стеснах се- гласът беше момчешки, говореше на моя език и, да у се невиди, ми беше невероятно познат. Обърнах се бавно, сякаш от това зависи живота ми.
Притиснах се до него, обляна в сълзи. Той ме целуна силно, галейки ме по косата. После ме отдръпна от себе си , седна на съседното легло и потупа мястото до себе си. Настаних се в скута му, държейки го за ръката, сяаш се тревожех да не го загубя. Нямахме нужда от много време, за да разясним положението. Платил на момичето, което щяло да бъде в моята стая , за да се премести и да му отстъпи мястото.
-Обичам те.- промълвих, без да мога да повярвам на късмета си.
-Верно ли?
Засмях се и го бутнах на леглото. Започнах да го гъделичкам, после изведнъж запуших устата му с целувка. След малко се измъкнах от него, отидох и врътнах ключа на вратата. Върнах се в при него и пак го целунах.
-Ще те изям, прошена ми.
-Нищо против.
-Обичам те.
-Нима!
Засмях се и се го оставих да усети дъха ми...

--------
* публикувано без корекции от публикуващия администратор