автор: angar

Нормален ли бе изборният ден?
Не знам - за мене той бе помрачен!

Кой дявол бе ме удрял по главата -
да тръгвам да гласувам със колата!

Едва към секцията се показах
и в улица еднопосочна влязох.
По нея карам - няма как да свия,
към секцията си да се отбия:
навсякъде закрито, заградено,
и разкопано или забранено!
Строежи, преустройства, чудесии!
Тук нови магазини построили
и с светофари са ги оградили;
там пък движението отклонили,
че някакви ремонти важни правят;
копаят, ровят - без да го заравят...

След "Люлин" чак успях обратно да обърна!

Потеглил бях във седем сутринта,
пристигнах в седемнайсет вечерта!

И тъкмо от колата си да сляза -
и катаджиите зад мене спряха.

Аз знаех че следят. Затуй внимавах
и всички знаци стриктно изпълнявах.
Но и на шест волана да въртиш,
все нейде нещичко ще нарушиш.
А катаджиите се лепнали зад мен,
така че най-подир бях и глобен.

Така ми домъчня, че се разпсувах,
ядосах се и се отказах - не гласувах.

За балотажите, на следващата дата,
вали, гърми - не тръгвам със колата!