автор: Wild

Запишете съобщението си след сигнала.
„Обичам те.
Какво, не ми ли вярваш?
Ми твоя си работа. Аз те обичам.
Ама защо не ми вярваш? Така и не разбирам? Не съм ти доказала любовта си? Защо приказваш глупости? Колко пъти съм ти угаждала, колко пъти съм ставала нощем да те утеша в кошмарите, как съм се въртяла около теб, когато си болен, колко много малки подаръчета съм ти правила, колко съм ти помагала в университета. Пак не ми вярваш? Е, добре де, как да ти го докажа...
Не.
Ти какво, полудя ли?
Не мога.
Това е кощунство.
Не може да искаш от мен да....Аз те обичам, ама ти си идиотче на трета степен.
Не е логично.
Тогава какво, ти ли не ме обичаш. Да ти кажа, май не ме обичаш. Нали? Познах, а? Мълчиш? Мълчанието е знак за съгласие. Не се тревожи, няма да те набия. Е, не, аз наистина няма. Да, знам, че обичам да шамаросвам. Ама знам, нали ти казах. Тогава защо искаш да.... Ама не...
Виж сега. То не се връзва. Ти обичаш ли ме? Щом не казваш, значи какво, пак ли да питам?
Аз ти казах, че те обичам. Да знаеш, очаква се да ми отговориш. С каквото и да е, да не мислиш, че ще те карам насила да си признаеш.
Обичам те.
Ама ти си проклетник, не ти пука.
Сладур си, ама какво от това. Аз те обичам, не защото си сладур. Не знам и аз защо.
Идиот си, мълчиш. Еми мълчи, то си е за тебе. Аз ще си чакам. Все ще ти щукне да ми кажеш нещо.
Нали?
Не?
Еми добре, но аз все пак те обичам. Ти обаче си нещастник. Мълчалив нещастник. Не можеш нищо сам да сториш. А, само не ми се оправдавай! И, ако обичаш, не ми приказвай глупости. Знам, че те обичам. Друго не знам.
Или не искам да знам.
Голям си шмекер. Поне веднъж да си признаеш не можеш ли? Толкова ли е трудно, нещастнико? Защо не кажеш дали ме обичаш? Не, знам, че няма да го сториш. Аз росто ей така си говоря, за да си проветрявам устата.
Ама не, моля те, не се притеснявай, на мен не ми пука особено.
Аз ще те обичам. Обичах те. Обичам те. Няма да те обичам много, да знаеш. Съвсем мъничко. Ей толкова, колкото разстоянието между палец и показалеца. Само толкова. Не се тревожи за мен, аз си те обичам.
Ти си проклетник. Не те обиждам, нали? Е че как, не мога да обиждам с нещо, което сам си знаеш.
Ти друго знаеш ли, сладурчо? Знаеш, няма как. Аз всеки ден ти казвам нещо. Макар и както сега, по гласовата поща на джиесема. Имам пари, не се тревожи. Не ми пука особено колко ще изхарча заради теб. Искам само да ти го казвам, проклетнико.
Обичам те.
Обичам те.
Обичам те.
Обичам те.
Обичам те.
Не успя ли да запомниш? Ти нали това искаше последния път, когато се видяхме. Да си призная? Помниш ли колко дълго време се гушеше в прегръдката ми, как ме галеше по косата и ме чакаше да кажа нещо? А помниш ли оная нощ в дискотеката, когато те напих и те завлякох в колата? Помниш ли ярко розовия сутиен? Помниш ли закопчалката? А помниш ли сметаната? Щото на мен ягодката много ми се ослади, да си призная.
Зам, че помниш и когато ме видя за първи път. Беше доста оригинален, нещастнико, да знаеш. Беше, о, наистина беше. За първи път се запознавам с някой така. Малко е ненормално, но ти и ти си такъв. Естествено, щом ми вдигна полата в автобуса и после ми се извини, представяйки се. О,не си мисли, че съм забравила и пикника в гората. Ами когато плувахме в реката? Помниш ли,сладур? Помниш, знам аз.
Обичам те.
Знам, че ме обичаш.
Знам защо не ми го казваш, тъпчо.
Знам, не се тревожи. Нямам нужда от думи. Букета от 1001 рози, който ми изпрати вчера, говори сам. Говори той , мълчаливо, също като теб. Извинява се, заради детето и жената се извинява. Ама аз знам много неща, сладур.
Знам за детето и жената.
Знам, че ме обичаш.
Знам, че за те обичам.
Знам, че обичаш жена си.
Знам, че не я желаеш.
Знам, че желаеш мен.
А аз теб?
Вече не, нещастнико.
Вече не.
Вече искам само да те карам да ми се молиш. Лоша ли съм, сладурче? Лоша съм, знам. Е, нормално е, малка съм още. Малка лошотийка. Радвай се, че не се запозна с голяма. Заото такива често се срещат. Аз съм малка рижа пакостница. Още студетка втори курс съм, сладур мой.Нищо, че те излъгах за възрастта си. Сега ти казвам истината. Ето още една истина, нещастнико:
Обичам те. „
Моля , обадете се по-късно. Гласовата поща на абоната не може да приеме толкова дълго съобщение.