автор: Akasha

Задъхвам се със думи
и обонянието ми не работи
не мога да фокусирам
и не чувствах болката.
Изгубвах късчета душа
мразех и не исках
да мога да бъда
онова за което
всички винаги копнееха
не можех да съм друга
или другата не искаше
да излезе от мен
и да се покаже на света..

СТОП!
Стига фалш
не ми трябват аплодисменти
недей да ми размахваш
усмивки
недей да ми показваш
колко си добър
нямам повече очи
за да гледам какво става
не искам очи
мразя , когато
обувките ми счупват стъкълцето
на по малки парчета
мразя да стъпвам в
мръсната тиня
да бягам нанякъде
и никога да не ми е сигурно
мразя да се крия от звездите
или да си измислям нови
не искам
да спра да крещя
но всъщност не мога
дори да си отворя устата
думите се изпепелиха
една друга
и останах безмълвна
а всички ме гледаха втренчено.

Счупвам порцелана
и успях да скрия в себе
си само сълзите
плачех сама
и нямаше никой
да ми каже
колко много ме обича
и как държи на мен.
Нямаше никой до мен
само самотата
която чакаше
удобна възможност
да ме разбие
на колкото се може
повече парчета
да се впие в костите ми
и да ги счупи
предпочитах
да се нарисувам
и някой да ме изтрие
предпочитах да ме мразят
за да мога да мразя
всичко беше достатъчно лицемерно
нямаше го онова израстване
нямаше пълноценна личност
имаше изкривено прав образ!