Пространството
отдавна се задъхва с думи.
Огньовете,
конете, циганския табор
/от онзи филм/
намериха пътека към небето
и се преселиха
на звездните поляни.
Останаха,
дори и измълчани, само
думи,
думи,
думи.
Без бели ризи,
разпнати от разстояния,
оплетени
във буквосричане,
душите ни
ще плачат за река.
Крайречни камъни...