Нека пишем за това, колко сме жалки!...
Добре, тъпо е.
Тогава нека бъде за надеждата:
"Страдам от хронична форма на безсмъртие. Много е досадно.
Аа-ха да умра и хоп! - рецидив. Отчаян съм!
Пробвах какво ли не... Не става и не става! Това живот ли е?!
Гледам хората наоколо кротко си отиват. Аз обаче не мога. Не мога, бе!
Ами така ще е... Докъдето карам...
Ей на, сега последната ми надежда е в алтернативното лечение. Действа отвътре навън - първо на душата, после на тялото.
Не е като да не чувствам облекчение, ама ме е страх да се радвам...
Дано, дано!...
Живот и здраве!...
Айде!"