автор: Slon-Madrigal

Моите приятели имаха много котки, живеят на село и могат да си го позволят, заради което им завиждам. По обяд всички животни се скупчваха пред прозореца на кухнята и започваха да мяукат сърцераздирателно, за да получат дажбата си.
Имаше обаче една, която не се буташе в останалите, а стоеша някак отстрани, гледаше в стъклото, без да мига, изплезила почти целия си език.
Езикът висеше малко отстрани и изглеждаше като анимационна котка, която се е блъснала в шкаф, но тя не беше анимационна.
Попитах и ми обясниха, че това била Рижавата - като малко коте някакви деца я пуснали от стълб, тя оцеляла, но оттогава била все така - с изплезен език, и гледала неподвижно, без да мяука, просто си седяла. Иначе се хранела нормално, само изплезеният език бил по-натрапчив.
Запомних го този изплезен език и редовно се опитвах да накарам собствените си котки да не го правят - защото когато ги галех, те винаги лекичко го показваха навън. Виках им "Котки - идиотки".
Докато един ден не установих за какво служи котешкото езиче - галейки се в лицето и ръката ми, котето, което бях отгледала от съвсем малко се опитваше с него да прогони другите миризми и нечистите неща от мен и докато го правеше гледаше глупаво и втренчено - също като анимационна котка, която се е ударила в шкаф. Оттогава ми е жал за анимационните котки.
Така си спомних за Рижавата, на която всъщност никой не обръщаше особено внимание, а стопаните й я хранеха от съжаление.
Наскоро разбрах, че всичките им котки са се разотишли и е останала само тя - Рижавата. Никой не вярвал, че е възможно, но тя имала котенца и за учудване на всички много добре се грижела за тях.