автор: Ricarqt_na_Pe4alniq_Obraz

Припалих нова.Щракането се чу почти като пукот в мразовития хлад.Всичко живо спеше или почти...Като в скапана приказка ала"Нощта преди Коледа".Няколко прозореца упорито отказваха да се предадат на мрака и това заплашваше душевния ми комфорт."Скапан студ"-помислих си и в
съзнанието ми забушува остра неприязън към сякакъв род Сечковци и родата им до нам си кое коляно(колкото повече,толкова по-добре).След половин час и най-упоритите светлинки изстинаха.След още половин вече се готвех за действие.Подскочих леко,за да се хвана за издадения чучур на балкона,набрах се(което би учудило учителя ми по физическо)и припряно улових с една ръка ръба на плочата на балкона.Нагоре имаше решетка.Не беше трудно.Покатерих се внимателно и тутакси се озовах на втория етаж."Почти свърших"-мислите минаха едва забележимо между ушите ми.Исках само да надникна през прозореца.Само да я видя още веднъж.Но учудването ми от открехнатия прозорец(наред с изненадата)въведе нови мисли някъде из подсъзнанието ми.Леко побутнах.Прозорецът поддаде.Прехвърлих бавно първо единия,а после и другия крак и седнах на перваза.Леглото й беше точно под краката ми и трябваше да внимавам.Стъпих леко на ръба.После тихо на земята.Огледах се и няколко секунди стоях неподвижен,докато очите ми свикнат с полумрака.После я погледнах.Все така прекрасна.Спеше,обърната на една страна,гушнала с една ръка завивката,а другата-удобно наместила под възглавницата.Приближих,стъпеайки на пръсти и клекнах до леглото.Очите й неспокойно преследваха нещо под затворените клепачи.Беше с любимата ми нощница.Ухаеше на любимия ми парфюм.Исках да легна до нея и да я гушна,и да я гушкам до сутринта...Но вече не можех.Не беше моя.Доближих ръка до копринената й коса и леко прокарах пръсти по нея.Тя обичаше да го правя.Аз също.Спомените нахлуха с трясък в главата ми и убиха и последното подобие на самообладание,което ми беше останало.И захлипах тихо.Една сълза падна върху бузата й.Търкули се бавно чак до устните и застина там.След миг,Тя леко се размърда и едва доловимо облиза устните си.Усмихнах се.Постоях секунда-две,наведох се към нея и я целунах.Беше топла.Почти се изгубих във времето.Отделих се от нея насила,надвивайки съпротивата на тялото.Изправих се бавно."Погледни я.Почувства я,вкуси я за последен път...може би."Усмихнах се-"Проклет оптимист.Остани такъв."Дори не помня как се измъкнах.Слязох по обратния път.Строполих се едновременно на двата крака.Изтупах се,огледах се и понечих да тръгна.После се спрях.Вдишах студения,нощен въздух.Пак ме сряза.Бавно посегнах към гърдите си и зарових из...Намерих я вкоченена.Извадих я и небрежно я захвърлих настрана.Погледах я така известно време.Изчерпана и немощна.Едвам потрепваше в агонията си.Исках да я оставя,да я предам на студът."Така трябва".Проклетията на зодията ми надделя.Наведох се и отчупих едно измръзнало парче.Поставих го леко на земята,точно под балкона.Останалото прибрах обратно...После си тръгнах.В глухата нощ отекна само лекото затваряне на прозорец.Усмихнах се.