автор: Ricarqt_na_Pe4alniq_Obraz

Момичето разсеяно бръкна в дамската си чантичка и небрежно извади кутията с цигари.Не беше пушила от два-три дни,но сякаш бяха минали векове.Натрапчивата липса на онзи пристрастяващ вкус сега нервно потропваше по вкусовите й рецептори и неумолимо изискваше своето.
Без да поглежда,тя отвори кутията и извади наслуки една цигара.Ръката й потрепна нарвно и по нея се разпиля топло-студена тръпка,запазена само за първите срещи.Усмихна се на себе си едва забележимо и долепи хартиената обвивка до устните си.Цигарата трепна.Това беше ново усещане за нея.Топло и леко влажно,но неописуемо приятно.И въпреки че след секунда момичето припали нервно единият й край,цигарата усещаше ясно само топлината на устните.Чувстваше се добре.Подяволите,чувстваше се великолепно.
Всяко вдишване караше момичето да се разтапя в нежно блаженство.Какво успокоение!За миг,само факта,че се отдава на своя порок,я накара да се отпусне сякаш не бе спирала да пуши нито за ден.Тя се облегна доволно на стената и запасявайки се с нова вълна дим,продължи да чака.
Всяко вдишване караше цигарата да...изгаря.Но тя откриваше нещо крайно поетично в това.Отдаваше цялото си съществуване на тази прекрасна топлина.Да бъдеш избран сред толкова други-мислеше си-да открият в теб отличаващото те отвътре,защото всички са еднакви отвън.Който си го има-си го има!В този свещен миг не се знаеше дали цигарата изгаря заради физическото проявление на огъня или заради собственото си(димящо)въображение.
Момичето вдишваше и издишаше все по-бързо(изумително е колко приятни неща в човешкото битие са свързани с често припряни дихателни процеси).По навик усещаше кога е привършила цигарата и без да я поглежда,с рязко движение на ръката,заметна угарката до себе си.
Цигарата леко и блажено се строполи на земята,улавяйки всеки миг на своята предстояща смърт като че беше живяла повече от всички други на света и сега мъдро им показваше как умира доволен от ползотворния си живот човек.Горящият й край,мъждаливо угасваше(ако беше човек,най-вероятно щеше да се изрази чрез достолепно притваряне на очите,съпроводено от тиха усмивчица).Вероятно щеше да си изгасне щастливо,ако не беше видяла,как няколко метра отсреща,насред чифт прелестни устни,не се намърдваше натрапник.
Момичето почти веднага посегна отново към чантичката си и се сдоби тутакси с чисто нова бяло,цилиндрично въплъщение на един от любимите й грехове(чудно как и останалите бяха свързани с непостоянно,учестено дишане).Припряно подпъхна фаса в устата си и го запали.
Цигарата бавно линееше.Беше съкрушена.Най-добрият дим,който можеше да се изтръгне от цигара.Най-приятният,тютюнев дим.Беше дала всичко от себе си.ВСИЧКО!А получи предателство.Нима не беше достатъчна?Нима някой можеше да дари тези изящни устни с нещо повече.Но какво?Нямаше ПОВЕЧЕ!Нямаше и време,за да продължи да се самосъжалява.Цигарите не разбират от съдби,освен частта за дългия житейски път,който свързват предимно с поточната линия.Съдбата,за зла беда,също не беше отделила много време за краткото съществуване на цигарите.Стигаше да обобщи началото с запалването и карая(респективно)с угасването.В крайна сметка обаче това си имаше своята прекрасна страна.Цигарата никога нямаше да се измъчва дълго с мисълта,че е била заменена и нямаше да има време за пошлостта на злобата,присъща на наранените души.Човекът не е пощаден с подобни облаги.