 |  Във възлите на тази мрежа
по-бляскави от спомен на
светулка, по-лепкави от
плужека на припек;
във точките
на срещи и раздели,
фиксирани безпътия
и разнословици, угасва
връзката на въздуха с мечтите.
Плетачът тихичко хихика.
Публикувано от BlackCat на 21.10.2006 @ 09:42:42
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.66
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Арахнотопия на паметта" | Вход | 11 коментара (49 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Арахнотопия на паметта
от illusion на 21.10.2006 @ 10:15:26
(Профил | Изпрати бележка) | | И плетачът ли е хомункулус? ;))) |
]
Re: Арахнотопия на паметта
от illusion на 21.10.2006 @ 10:29:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Така си и мислех! :) |
]
]
Re: Арахнотопия на паметта
от Leni (lorabg@abv.bg) на 21.10.2006 @ 11:31:50
(Профил | Изпрати бележка) | фиксирани безпътия...
...
Издишай!...бавничко...полека.....пак.....пак..................... |
]
Re: Арахнотопия на паметта
от Leni (lorabg@abv.bg) на 21.10.2006 @ 12:28:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Важното е да има кой да го произнесе...пък тогава..... |
]
]
Re: Арахнотопия на паметта
от Leni (lorabg@abv.bg) на 21.10.2006 @ 14:28:37
(Профил | Изпрати бележка) | | хахахахахаха заприличахме на рекламата на Загорка:-Това ли е най-важното?...а всъщност... -Всичко е от значение:)))) гуш,приятелю:)))))) |
]
]
Re: Арахнотопия на паметта
от feniks на 21.10.2006 @ 11:33:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Еххх,този плетач...интересен ми е ,какво да направя? |
]
Re: Арахнотопия на паметта
от feniks на 21.10.2006 @ 11:57:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Добре де,ама...как се разплита един плетач?:) |
]
]
Re: Арахнотопия на паметта
от feniks на 21.10.2006 @ 20:04:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Хареса ми..."подсказката":))) |
]
]
Re: Арахнотопия на паметта
от kristi на 21.10.2006 @ 11:34:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Nубаво хихикаш...:))) |
]
Re: Арахнотопия на паметта
от kristi на 21.10.2006 @ 11:36:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Ако си плетача, де! Но не ми се вярва. |
]
]
Re: Арахнотопия на паметта
от kristi на 21.10.2006 @ 11:52:57
(Профил | Изпрати бележка) | "Nубаво" си е грешка. "Хубаво" трябваше да напиша, но N изскочи от някъде.
хехе, пък визвисените се не видят, а грешките на разсейковците забелязват, а? :))) |
]
]
Re: Арахнотопия на паметта
от regina на 21.10.2006 @ 13:29:15
(Профил | Изпрати бележка) | Плетачът, всъщност, беше гладен,
заседнал в лепкавата мрежа,
оставен на росата само,
да гълта лъскавите перли...
Хехе, не му е до смях на плетача, Големче, но хубаво го каза ти.
|
]
Re: Арахнотопия на паметта
от regina на 21.10.2006 @ 14:16:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Глад, разбира се. |
]
Re: Арахнотопия на паметта
от homunculus на 21.10.2006 @ 14:18:45
(Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html | | Ми... остава му да се храни с музика - ако не чува тази на "небесните сфери", да поразклати търбуха - музиката на търкалящи се перли хич не е за пренебрегване. :))))))) |
]
Re: Арахнотопия на паметта
от regina на 21.10.2006 @ 14:43:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Добре е, че те има.Проблемите се решават, просто, сами...и не забравяй, че ти ни забърка с този паяк, да му залепнеш на мрежата, дано...хихи |
]
]
Re: Арахнотопия на паметта
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 21.10.2006 @ 13:37:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Хубаво! И аз все си мисля, че на този свят няма нито една случайна среща или раздяла, че за жалост някой друг плете мрежата, в която се мятаме и с хрипове се мъчем да се измъкнем. Не стаава. Измъкването е отвъд. Отвъд мрежата искам да кажа, де.
Поздрав за стиха! |
]
Re: Арахнотопия на паметта
от Opium (the_yana@yahoo.com) на 21.10.2006 @ 14:04:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.liternet.bg/publish/bpetkova/index.html | Здрасти!
Понеже съм малка тЪпа Гина - можеш ли да ми обясниш с думи прости - какво е искал да каже авторЪТ с това произведение? ;-)
Не го приемай като заяждане... порових малко в стари неща и намерих това:
Както и обратното - ако препратката към хоризонта на универсалното е преартикулирана на равнището на текста - това също не е поезия.
... и ми се струва, че тук нещо такова се е случило...
Разбира се, на мен сигурно често може да ми се натякне обратният случай:
То просто иде да напомни, че поезията наистина ЗАПОЧВА с личните хоризонти, но ако текстът сочи само към тях - това НЕ Е поезия.
Кой решава всъщност? Публиката ли? |
Re: Арахнотопия на паметта
от homunculus на 21.10.2006 @ 14:16:21
(Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html | Уха! Това ми хареса! (пък и друго си е да те цитират - както знаем съвременният критерий за научност и значимост включва и броят на позоваванията:)))))))
Въпросите ти са точно на място. Само - за да не се окаже, че докато аз мисля Луната като спътник ти я мислиш като плането, т.е. изричайки една и съща дума да се окажем в капана на несъизмеримостта:
1. Какво според теб е искал да каже авторът на въпросните думи с "препратката към хоризонта на универсалното е преартикулирана..."? Коя е мярата на пре-артикулираност?
2. Кой е Плетачът?
3. Решава само този, който - разчитайки текста - е прочел нещо за себе си. Дали?
:))))))))
А ако трябваше да говорим без отговори на въпросните въпроси - изживяването на безсилна прикованост към миналото, превръщането му в средоточие на съществуването, чувството за "някой", задаващ "собствените" ти хоризонти, е чисто личностно и (страхувам се) добре познато на мнозина. :))))))) |
]
]
]
Re: Арахнотопия на паметта
от Opium (the_yana@yahoo.com) на 21.10.2006 @ 14:35:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.liternet.bg/publish/bpetkova/index.html | Я кажи сега ;-) КОЙ се вълнува от какъвто-и-да-е критерий за научност и значимост? Ти вълнуваш ли се? Поезията вълнува ли се? Това са едни такива принципни въпроси, дето мен ме вълнуват.
А иначе, бидейки астролог, за мен Луната си минава баш къмто планетите, съвсем напряко на теоретичните ми познания ;-)
1. Според мен пре-артикулираност е прекомерна абстрахираност. И прекомерна абстрактност. Гледната точка "извън" и "отвъд", която може да е абсолютно приложима към живота, но в поезията...? В случая това, което ми липсва, е именно личният момент. Отсъствието на автора от текста. Един вид стерилност, полирана до хром и аромат на болничен коридор. Един вид "свръхчовечност", липсваща съпричастност. Текст, увиснал в пространството без възможност за интеграция...
2. Плетачът... онзи, комуто сме предоставили властта над "себе" си. Виртуален, може би, но нали именно виртуалните ни образи имат най-много власт над реалността ни. Малко ми напомня Матрицата.
???
3. Може би не прочетох нищо за себе си. За мен поезията е сетивна (жена съм, все пак), а не просто изкусно (кога повече, кога по-малко) навързани думи. Звучи ми "психотерапевтично", това стихотворение. Бива ли поетът да бъде психотерапевт?
4. На теб познато ли ти е? - Това, което влагаш?
P.S. Why didin't I take the blue pill? |
]
Re: Арахнотопия на паметта
от homunculus на 21.10.2006 @ 15:01:45
(Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html | 0. Иронията на забележката за критерия на научност (и значимост) е широко прозрачна за тесен кръг хора, занимавали се с теоретичните аспекти на съвременната хуманитаристика (макар да не съм го искал, тя се оказва и тест за принадлежност) :) Същото се отнася и за контекста, в който е употребена думата "несъизмеримост". :)
1. Е, "пре-артикулираност" няма как да бъде "прекомерна абстрактност" - думите не могат да бъдат насилено по този начин. Но в контекста на израза, в който са употребени - да, И това се има предвид. Друго, което съм мислил, изричайки го, е простичко "Не призовавай ненужни същности" (няколковековен принцип). :) А ако разпознаваш фигурата на Плетача (няма значение дали е същата фигура, която съм разпознал аз) - очевидно текстът не е стерилен за теб. :) Част от мненията по-горе (защото "коментар" в контекста на сайта е просто неточен превод на английската дума, използвана в платформата, въз основа на която е разработен и този сайт. А като си помисли човек колко спорове предизвика! :)) ясно индикират, че текстът дава възможност за съпреживяване (при това спонтанно, макар и провокирано от него). :)
3. Предпоследното веднага води към самоотричането на "не прочетох нищо за себе си". (разпознаването на фиурата на Плетача) :)
4. Да - познато ми е. Откакто спрях да чета (т.е. откакто чета само по около 200 страници на ден), в последните 20 години ми остана много време за мислене и чувстване. И изследване на въпросните възли. И ако пиша - пиша само за неща които до болка познавам. Но пиша за тях само ако вече съм отвъд болката (това е друга тема за продължително нищене). :)
Иначе - още няколко думи за текста. Той разбира се, разчита на пред-разбиране (което рядко е споделимо). И не е точно от нещата, които харесвам - малко е куцичък с едното краче, разчита само на вчустване, а не и на осмисляне. Освен това - ироничният му контекст (и второто ниво на кикот или усмивка) не е зададен в самия него... има си история - видна в сайта, но не в този текст (което си е недостатък)... и започваща от онези усмивки, с които с 0805 композирахме думата "арахномахия" за заглавие на едно нейно стихотворение... :)))
P.S. И - отгоре на всичко - целият текст е една усмивка (малко изкривена от болка). А с тях е така - разпознаваш ги или ги приемаш само ако приличат на твоята.
P.P.S. Когато избираш да преведеш някакъв текст - например на сравнително непознат за нашите географски ширини чилийски поет (изключително добре приет в Република Доминикана), рефлектираш ли върху това дали и доколко той е "прозрачен" за една друга чувственост и битийна парадигма, каквато е нашата? Дали чрез този избор не подменяш нечий "дневен ред"? И т.н.? Едва ли. Просто изговаряш себе си чрез него. Без да искаш разрешение. :) (не говоря за авторски права, нали разбираш, говоря за разрешението да изговориш себе си чрез някого)... Но никой не те осъжда за това. И така трябва. :))))))) |
]
Re: Арахнотопия на паметта
от Opium (the_yana@yahoo.com) на 21.10.2006 @ 18:02:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.liternet.bg/publish/bpetkova/index.html | 0. За добро или зло, не съм се занимавала с теоретично блабла на съвременната хуманитаристика :) Просто не ме влече, така че се дъня на теста. За мен литературата може да бъде само дълбоко лично преживяване, независимо дали като творец или като читател. Всичко останало усещам като посегателство върху свободата си, като налагане на някакви чужди мисли, на някакъв чужд пласт грим върху собствената ми кожа. И не съжалявам, че изпадам от някакви категории на "разбирач". Не искам да имам това отношение към поезията, не искам да допускам тази дистанция.
Не осъждам тези, които се чувстват привлечени от "теоретичните аспекти на еди какво си", то им дава нещо, което аз не разбирам и ми е чуждо.
1. Сигурен ли си, че "думите не могат да бъдат насилени по този начин"? Аз не съм. Но ще трябва твърде отдалече да разгърна аргументацията си, което в тези рамки нямам желание да правя...
Колкото до фигурата на Плетача - не я разпознавам, съчиних си я, когато ме попита и ми обясни - "за безсилието, което изпитваме пред миналото". Това са неща, далечни от мен. Не ги изпитвам, не са ми познати. Конкретно. Просто така се запънах в този текст, защото виждам, че словесно е съвсем наред, но пропадам в него като в черна дупка, никакво разпознаване, никаква опора... за мен това са думи, наредени, които сякаш нищо не ми казват. И затова винаги, толкова често, си задавам въпроса КОЙ има критерий за поетичност, за смисъл, за нетленност на поезията? Защото си давам сметка, че на някой сигурно това нещо му говори, но не на мен.
4. Защо изследваш възлите, вместо да се освободиш от тях? Толкова много излишно време ли имаш?
И друго - ако си отвъд болката, паяжина още има ли?
5. Когато избирам да преведа текст, го правя, защото той на мен нещо ми говори. И предполагам, може би погрешно, че би проговорил и на други като мен. Така или иначе, ако не е "прозрачен" за моята чувственост, нищо не би ме привлякло към него. |
]
Re: Арахнотопия на паметта
от homunculus на 21.10.2006 @ 18:34:13
(Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html | Токът спря точно когато дописвах отговорът си, а и все още съм напредаване, така че ще поизчакаш:)
Дотогава, като тема за размисъл - "пропадам в него като в черна дупка" едва ли е описание на нещо, което не е предизвикало вчустване в теб. :) Т.е. въпросният текст е изпълнил едно от основните си предназначения (макар точно този текст да не иска да хвърля никого никъде) :)))))))))) |
]
Re: Арахнотопия на паметта
от Opium (the_yana@yahoo.com) на 21.10.2006 @ 18:39:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.liternet.bg/publish/bpetkova/index.html | | Сигурен ли си? Да не се получава като с луната? Аз описвам едно, ти разбираш друго...? Черната дупка предвивиква анихилиране, точно обратното на вчустване, просто пропадане в нищото. Което от своя страна е интересно метафизично упражнение, прав си ;-) |
]
Re: Арахнотопия на паметта
от homunculus на 21.10.2006 @ 19:48:23
(Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html | Отзад напред:
- Разбира се, че се получава разминаване. :) аз наричам "вчустване" всяко състояние, пред-ставило себе си на сетивността. В този смисъл и "анихилацията" е резултат от такова - иначе не би било възможно описанието и. :)
5. Именно за това идеше реч - представяш ни неща, прозрачни за твоята чувственост с надеждата (вероятно), че те ще се окажат такива и за другиго. Разбира се, тук има и морален въпрос, но ще стане дълго за обсъждане. Така или иначе - (и в отговор именно на такъв тип морален въпрос) идеята на моя текст не е била да анихилира ничия сетивност или положителна енегргия. Въздържам се да показвам на хората тъмнините, в които (понякога) се взирам - предпочитам да се утаят и от тази (макар и крехка) скала да направя статуетка, която отново да е в състояние да поражда усмивка (само понякога - мъничко стъклена... но това е от температурата)...
4. За възлите - не можеш да се освободиш от непознатото. Можеш да отхвърлиш само онова, което вече си разпознал (друг е въпросът дали е необходимо).
3. Няма общоприемлив отговор на въпроса "кой има критерий за поетичност, за смисъл, за нетленност на поезията?". Смисълът е в това (от време на време) да си задаваме този въпрос. А проблемът е в това, че задаващият си такъв въпрос, няма нужда от отговор. Онзи, който наистина има нужда от отговор, не би задал такъв въпрос.
2. Ако наистина имах време щях да ти посоча поне 5 фрагмента от твои текстове, които по същия начин внушават безсилие и обреченост. И какво от това? Освен, че ще трябва да застанеш пред себе си и да признаеш, че прекрасно познаваш това състояние. И какво от това? :)))
1. Декларацията за "литературата може да бъде само дълбоко лично преживяване, независимо дали като творец или като читател" е също толкова заредена с нормативност (т.е. ограничителна), колкото и онова, срещу което се бори.
Впрочем същият тип революционност (а това за мен не е комплимент) се съдържа и в "не съм се занимавала с теоретично блабла на съвременната хуманитаристика" - революцията мрази теорията, тя е за практика, прекрояваща света. И никога не си задава въпроса кой после ще съшива отново парчетата на този свят.
P.S. Предлагам да пренесем този дебат в "лични" - макар да нямам нищо против да продължи и тук - единственото ми притеснение е, че надуваме коментарите и посещенията на текста, който едва ли има нужда от това - най-малкото аз нямам нужда. :)))))))) |
]
Re: Арахнотопия на паметта
от mariq-desislava на 19.02.2014 @ 16:34:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Направо си е прототип на социална мрежа.:) |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 1043
ХуЛитери: 4
Всичко: 1047
Онлайн сега:
