автор: p4ela-wulk

Аз сам вървя по пътя на живота
в Тишината,Самотата и Мъглата.
Тишината ме обгърна с нежна пелена
и в забвение ме тя отвя.
Самотата ме прониза със смразяваща стрела
и почуствах се забравен,изоставен.
А Мъглата ме покри с маска от сълзи
и аз така, и не разбрах, как времето си пропилях.
Душата моя-обезверена и сломена,
сама се лута в тъма по-черна и от самота.

Аз сам вървя по пътя на живота
с Непознатия,Приятеля и Аз-а.
Непознатия и радост и нещастие
веднъж го срещнеш, а помниш го до своя край.
Приятеля е помощ и опора,
но често толкова те тои разочарова.
А Аз-а е на първо място
измества той приятели и близки.
Обграден от чужди и от свои,
но без вяра и надежда
сам Аз-а ми се лута в света на самотата.

Аз сам вървях по пътя на живота
и търсех Щастие,Любов,Утеха.
Любовта,желанието за близост съкровена-
изплъзваше ми се най-често.
Щастието мечтано, търсено от всеки-
рядко някои е намирал-
та аз ли него ще открия?
Но Утехата тъй скъпо чуство-
единствено със своята неповторимост-
след смъртта навярно ще изпитам.
Неспособен нито да обичам,
нито щастие аз да изпитам
утеха ще намеря сам
в тъма от черна самота.