Очите ти
са
две големи
питанки...,
ръцете -
удивителни
пред устните...
и...
цялото ти естество
неистово
лудува
точно по детински.
Жонглира
с думи
и със
настроения.
Вибрира
и
утихва ненадейно.
А...,
после
в ъгъла
на устните
на пръсти
тихичко се спира...
Утихва.
А пък
очите ти -
два
прохода
към
времето...
Примамват.
Да!
Пред тях
се
спирам...
Дали се чудя?!
Не!
Изригва
в мене
Адът -
ще...
бъда ли,
ако прекрача?!
Пореден спомен
или
"захир" от бъдното...
Съм.