автор: mimi_2908

Помниш ли когато ме погали,
и обеща ми топлина,
дъжд от маргаритки бели,
заваля над нас в ноща!
Ти помниш ли за тези срещи,
на които плакахме със глас,
през сълзи искрени,горещи,
се молехме със теб за нас,
за любовта ни невъзможна,
за тази обич забранена,
а искахме едничко-просто
в друг живот да сме родени!
Сега сърцата ни са спрели,
прегърнал си ме,а дъжда
не е от маргаритки бели,
а от безумна самота!
Целуваш ме и много вяло,
ми казваш "сбогом"със очи!
Разбирам,че всяка раздяла
е малка смърт....и боли!!