автор: Ricarqt_na_Pe4alniq_Obraz

Убитата усмивка падна безкръвна на земята. Устните бяха изгубили цвета си и от тях лъхаше тежък хлад. Зеленината наоколо посърна и сякаш сега отразяваше златно-пурпурните лъчи на залязващото слънце.
Поточето забрави звънливия си смях някъде в предишния миг и сега, покорно продължаваше монотонното си пълзене. То беше мъртво пълзене. Бистрата планинска водица вече не позволяваше на синьото небе да се огледа в нея. Не прегръщаше вече слънчевите нишки. Забрави за животворната сила на балканската душа, която въплъщаваше. Земята бе безчувствена и бледа. Лежеше и дишаше тежко. Птиците застинаха по своите места. Само косът нарушаваше техният смущаващ протест на страха. И вятърът... Скачаше от клон на клон, брулеше пожълтелите есенни листа и преди да докоснат агонизиращата земя, ги завихряше в своя танц на самотата. Те се извиваха в кръг и образуваха спирала от цветни багри на заспиващата природа. Стигаха до короните на вековните дървета и се пръскаха изведнъж сред оглозганите клони, опитвайки се отчаяно да се задържат. Падаха немощни, безжизнени, отхвърлени от своя свят. Забравени от красотата и забравили за нея. Дървесата пукаха, в стремежа си да избягат от това умиращо място. Всичко беше обречено... заради една убита усмивка. Заради една сълза, която се стече по нежната, румена буза,допря се до устните и замръзна. А само преди миг би се превърнала в пара. Само преди миг, тази усмивка съдържаше в себе си цялата красота на дивия свят. Безумната, непокорна свобода, струеше от устните на една жена, серена, не, БОГИНЯ!
О, нещастна съдба на обречен глупак! Очи на слепец, душа на простак, сърце на скована скала! Кой те научи така да раняваш живота? С този белег, дето остави, вовеки дамгоса красотата божествена. Как си позволи да посегнеш на детето, родено в светлина и окъпано в блестяща дъга? Погледни към посърналите поля, към плачещата от болка земя и умиращите без време листа. Чуй тишината на ручея! Сега си върви и живей с тази картина на очите и с този звук в сърцето. Върви и разправяй на хората! Кажи им, че когато убиват любов, убиват всъщност себе си!