автор: bon_bon

Едва ли някой би дръзнал да развенчае мита за гражданина на света, за еродита и филлософа, за европейския енциклопедист и българин - Петър Увалиев.
За него ние по младите знаем малко, въпреки, че през времето, в което сме отрасли се дочуваше ехото, долитащо от неговата камбанария - пет минутния звук от най - чистата българска реч, идваща от студиото на Би Би Си.
Така десетилетия наред Увалиев намира сили да събере в 300 секунди изящни откровени слова за поколения българи, на които дава енергия и надежда.
Мъжесво е да изпращаш мисли, думи и глас, заставайкия сам пред "стоманеното глухарче" на микрофона, без да можеш да усетиш дъха на аудиторията, за която са предназначени най - съкровените ти послания.
И все пак невидимият контакт съществува! Тънкият усет на Увалиев превръща
"занаята" му в "инат" по българското, защото някъде там в оная забранена, но много обичана от него територия все някой затаява дъх, все някой го чува.
Той знае, че будни българи си сверяват часовника по неговата камбана, която бие от друг свят. А българите, доловили неговото слово откриват богатството и необикновеността на творческата му личност, откриват полъха на нещо жадувано и необходимо в гласа на човека - символ на истинската цивилизация.
"Странна съдба ме е орисала и от половин век насам да бродя сред чуждоземни брътвежи. Аз съм похабен от годините глашатай, който през девет страни, та в десета прилежно бие изтъркания си тъпан" - казва той.
Неизмерно е българското пространство на духа у Петър Увалиев.
Колкото годините и километрите го отдалечават от България, толкова повече мислите му са еманация на българския дух.
Всъщност кой е Петър Увалиев? Човек от моята етична група; усещам го земен и близък по темперамент и нрав, и недосегаем по духовна извисеност мъж, бих казала държавник - невъзмажен да бъде такъв в собствената си държава. Личност с неповторима индивидуалност, с несравним по прецизност на общуване барометър.
В първите години на емиграцията си го учат Ромен Гари и Роман Якобсон. Увалиев си спомня и често говори: " В този свят, който цени силата и оригиналността на мисълта... трябва да знаеш за тях повече от самите тях. Със сукманена екзотика далеч не се стига. Само талантливата грамотност ни отваря вратите на Запада..."
Увалиевата талантлива грамотност най-напред е открита от италианската филмова компания "Скалера", която го кани за консултант. От тук датира връзката му с Фредерико Фелини и Джулиета Мазина. През 1948 г. той напуска държавната дипломатическа служба в Лондон и остава като емигрант. Започва работа в областта на изкуството - свързана с театъра. Поставя внушителен брой пиеси - започва от провинцията и стига до "Кю тиътър". Във филмовата среда навлиза с псевдонима Пиер Рув. Пътищата му се пресичат с Антониони, Чаплин , Мерилин Монро, Карло Понти, София Лорен, Мастрояни и много други. Увалиев е признат от международната асоциация на художествените критици и е президент на международното жури на биеналето в Рика. Десетилетия е гост - професор по философия и история на изкуството в университетите на Лондон, САЩ, Франция и Мексико. Известни на света са редица негови публикации на пет езика. Той подарява на Франция монографията си за Търнар. Увалиев превежда на френски и испански произведенията на П. Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна и др.
"Говоря пет езика - казва той , но 24 май е бил и си остава най - необходимия ми български празник".
Съществуването на този жизнерадостен, артистичен, ироничен и изключително еродиран мъж е било невъзможно у нас...
На старата си механична машина "Олимпия" в час на откровение, Петър Увалиев написва за своята вяра:
" Тя е вяра в дарованието и достойнството на шепа българи: те са България. И затова от тях и от нея никога не съм се отказвал и тях и нея никога не съм плюл.Само това исках да ми се признае и то ми бе отречено.Не може да не ме огорчи това духовно пропъждане отвъд одържавените граници на българското: за мене тук е все още другаде"...
Към него аз от тук отправям свойте думи в света на безплътното, а може би те могат да бъдат думи и на цели поколения:
Ние, господин Увалиев, Ви признаваме вярата в шепата българи, защото внече знаем колко Ви е било трудно да вървите срещу вятъра, да побеждавате убийствени лъжи, да бъдете силен в една мракобесна, бюрократична епоха и понеже ми харесва 11-тата ви Божа заповед: "Почитай достойнството на разномислието" - по този повод Ви казвам оттук, от Вашия дом - Вие дадохте на българите мъдър урок - трудно, но достойно е да останем днес тук, макар и шепа българи. За духовното Ви присъствие одържавените граници на българското отдавна не съществуват. Те не са били пречка за внушителния и убедителен простор на вашите мисли, които и преди, и сега не са хвърлени на вятъра!