автор: calata88

Есента дойде. Вече е октомври. Слънцето ту се показва, ту се скрива зад някой облак и непрекъснато променя настроенията на хората. Въпреки, че се застуди по централните улици на града все още има машини за сладолед.
Младите продавачки стояха свити по столовете и мръзнеха чакайки някой да си купи една фунийка от сметановия, или какаов сладолед. Разбира се никой не си купуваше, а и на кой би му се прияло сладолед когато в лицето му духа студен пронизващ вярър. Октомври се оказа много суров. Всяка сутрин падаха гъсти, мразовити мъгли, които затрудняваха дишането. Градът имаше печален вид и мизерията си проличаваше най-ясно сега.
Дрипави пенсионери, клошари и много други хора събираха по земята окапалите кестени, които се изкупуваха на смехотворно ниски цени. Населението беше депресирано. Нали есента е сезонът на депресиите? Дори във вечерните новини говореха за това колко депресиращо действала тя върху човешката психика. Самоубийствата се увеличавали, хората изпадали в апатия и губели интерес към живота. Естествено причината за това не е в есента, но все някаква причина трябва да бъде изтъкната, макар и невярна.
Но нека оставим настрана тези негативани събития! Да забравим цялата мизерия и скръб, и да погледнем с творческо око на този красив сезон! Да се вгледаме в разноцветните багри на капещите листа, в птичите ята и шипковите храсти. Да поседнем на някоя пейка, край някое езерце и да погледаме златистите отражения на дърветата. Може би тогава ще намерим душевен покой и ще забравим за тревогите си. Може би тогава ще преоткрием красотата на този творчески сезон и ще разберем, че той съвсем не е депресиращ.