автор: min4o

Отново излъгана,
останала сама
на улицата шумна,
не можеше да види ни едно лице,
влага криеше света,
а тя горката
на всички непозната-
не смееше вече да върви.
Ето я за милионен път
откакто една утроба мрачна
друга във калта изплю.
Луташе се
без да дири, макар да искаше и тя
да види нещо друго
освен грозното лице
на старицата беззъба,
мършаво дете в калта
или пък животно,
настървено
срещу всичко,
срещу всички
във виновен свят.
Извади ножа окървавен
тъжно го захвърли настрана.
Закри лице:
солени сълзи
покапаха земята.
Къде?
При кой да иде?
Дали умира...
или и тази рана
като другите ще зарасте.
А вчера мислеше,
че всичко вече ще е все добре.
Ще обича и обичана ще бъде,
с другар на дълъг път
искаше да тръгне...
А осъмна на улицата...
пак Сама.
За кой ли път...
Защо
надеждата
... пуста да остане...
не умре.
Докога ще влачи
тежко бреме на самотница
без нищо свое на света.
Това ли е
животът,
на който бе
обречена...
От кой?!
Да и го посочат...
ще му покаже тогава
...свойта голота.
Да види с какво я е дарил...
Да види как се ходи по неравната земя
...греховна...
Но ето: сълзите пресъхнаха.
Сърцето свито,
предпазливо,
търсещо надежда
и когато я съзря,
веднага скочи да я сграбчи-
не можеше да я изпусне просто ей така.
...
Този път не плака.
Изгледа околните лица...
без да мигне,
пристъпи през калта-
не я интересуваше вече тя.
Какво да прави:
през кал кален се върви
брод няма
за бедните души,
обречени да шляпат,
да падат
под напора на лепкавата кал,
да затъват
все по- дълбоко във нощта,
гледайки нагоре,
търсейки звезда.
Ала пътят е надолу-
нагоре никой не ще те пусне:
а звезда,
-звезди по дъното колкото щеш,
ето, там, вървете,
пък когато я намерите
елате пак тук,
на мен се обадете...
...
Сви премръзналите пръсти,
размърда вкочанени рамене...
е, ще трябва да върви...
но,... докога ще продължи?
сигурно,
докато някой не се смили...
Пристъпи бавно,
сумрачно още беше,
накъде сега?...
Няма избор- с него тръгва,
а той... с шамар
главата й направо в стената
разби...
Кръв се стече по очите,
хищен вкус
устните обля.
Преглътна.
И реши- съдбата е това:
да бъде цял живот-
неназована
улична жена.