автор: paparakapv

Откривай ме във океаните от думи,
във пяната, във техните двусмислици.
Илюзия са всичките прераждания,
когато се превръщам в твое минало.
Съзвездията вече нямат смисъл,
когато стигам края на вселената.
Изслушвам монолозите на рибите,
възкръснали в измислени морета.
И потъмняват пъстрите ми зеници,
удавени в сезонна недостатъчност.
А тази есен е последното ми лято.

След туй ще ме разказват дъждовете.