автор: tender

Сънувах стих. Стихът бе тъй прекрасен,
във него чувах плясък на вълни,
луната грееше над пътя ясен,
живеех в най-безгрижните си дни...
Не исках, не пресмятах, не умувах,
не търсех нещо малко по-добро.
Не се измъчвах и не се преструвах
на вярващ във Адам и във ребро.

Живях така, насън, известно време,
от щастие несвойствено пленен,
и както става с чувствата големи,
избягаха на сутринта от мен
и дните ми щастливи, и вълните,
и върнах се в житейския вертеп.
Луната бе зад облаците скрита,
а пътят - раздвоен. Сънувах теб.