Проклети да са всичките невери!
И най-невярната ...Как я обичах!
Научих се да сричам по сърцето,
но в гърлото ти няма да надничам.
Там, думите са камъни и пукот.
Отдавна ги пропускам край ушите.
Не можеш да ме имаш. Всяка друга,
но не и тази. Тя е на звездите.
Забравяй ме! Учи се да забравяш,
защото всичко друго ще ти спомня.
И няма да съм с теб, да ти помагам.
Захвърлям с кикот старата си роля.
Лицето ми е лудо и различно.
Студена ли? Не, нямаш моя огън.
Единствено не ми е безразлично,
да разбера, че и без тебе мога.