Аз съм Земята, Луната е моята майка, а Слънцето ми е баща.
И обичам повече майка си! Не ви разбирам вас, хората, защо толкова много обичате баща ми, Слънцето?
Не ви разбирам…
Майка ми винаги е до мен - тиха, почти незабележима, спокойна, ненатраплива… Тя винаги е точно там, където трябва и прави точно това, което ми е нужно. Само не знам защо я наричате „спътник", ама това не е важно за мен. Ако „спътник" значи, че осъзнавате, че тя ме следва неотлъчно, за да ме предпазва и напътства, тогава съм съгласна. Иначе - не!
Ама, за Слънцето, не ви разбирам…
Само чакате баща ми, Слънцето, да се върне от почивка, която не знам защо наричате с това глупаво име „зима" и веднага изскачате навън и започвате да пъплите нагоре, надолу, наляво и надясно, да цапате, да ровите по мен, да се катерите, да ме човъркате, да … Бррр!…. И изобщо, за нищо не ме питате, а като искам да се оттърся от вас - ми се сърдите!
А на баща ми никога не се сърдите! Е, натъжавате се малко като си мислите, че отива да спи. Даже и дума за съня му, си имате! „Нощ"! Ле-ле, как звучи само! „Нощ"! Ха-ха-ха…. Ако, пък, искате да знаете, той никога не спи! Само му харесва така да си мислите.
Аз май се сещам защо обичате повече баща ми. Сигурно защото ви дава топлина и светлина? Или, може би, просто защото не знаете какво става като се ядоса! Започва да ври и кипи, да сипе огън навсякъде, без изобщо да гледа…
Добре, че е Луната, майка ми, да го успокоява и да ме пази, чеее, … не знам какво може да ми се случи … Пък и на вас…
Ето - и днес!
Какво стана днес ли? Ами,…, то … , всъщност, аз направих беля, …. ама беше малка. Малка беше, честна дума! /и пак вие бяхте виновни, ама кой ме пита?…/ Но Слънцето, баща ми, се ядоса! Той си е такъв - малко му трябва. Добре, че не правя често бели.
Ама то и вие, хората, сте едниии … Като гракнахте „слънчево затъмнение", та „слънчево затъмнение"… Хм, само глупак може да си помисли, че съществува сила, която да затъмни Слънцето! … ама айде, от мен да мине…
Мислете каквото си искате!
Само си знайте - това беше Лунно спасение, а не Слънчево затъмнение…
Добре, че Луната беше тук…
Аз ще слушам повече…
Ама, моля ви се, хора, бъдете и вие по-добри, за да не ядосваме баща ми!