Сива тишина от облак слиза,
кацва ми на рамото- мълча,
нося си една добра боичка:
думичка безценна-пролетта.
Смело по перата я намазвам,
става райска, светла тишина,
няма грешка-тя е, но не казвам
тайната на моята боя.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|