автор: ole72

Гледам- небе мишесиво,
шапка за мене крои,
пита дали ми отива,
пита, но казвам му: Спри!

Първо плата боядисай
в жълто-червено райе,
ярки бои, но ми вливат
пролетно-лятно сърце.

Стига крои сивотата,
стига таланта хаби,
искам си шапка позната,
шапка от слънце уший!