автор: adara_2211

Вечер. Уличните лампи слабо осветяват заспиващите, мръсни улици.
Тротоарите блестят от току що падналия дъжд. От близкия бар се носи силна, весела музика. Отпред на тротоара са застанали група мъже и жени. Те разговарят, смеят се, целуват се. Звънкия смях на жените се разнася весело по улицата, наздравиците отскачат от чашите и се втурват освободени в нощта. Някъде в далечината се задава малка фигурка, тя приближава и се спира при развеселената компания. Лекичко побутва един от мъжете по ръката:
- Господине, купете си картичка- казва тънкото детско гласче и компанията изведнъж замлъква. Има нещо в това дете което ги кара да замълчат.Не е това, че дете посред нощ продава картички по улиците, не им се случва за първи път. Има нещо в погледа му, да дете, гледаш го и не се съмняваш, че си е едно обикновено дете - светло кестеняви очи, кестенява коса, чиста бяла кожа- най- обикновено дете, но загледаш ли се в очите му осъзнаваш, че от там не те гледа дете с всичките си малки и големи детски мечти, не от там те гледа едно зверче с оня поглед с който лъвът гледа антилопата. С една омраза която няма надежда някога да умре. И неусетно започваш да се чувстваш виновен. Виновен, че това невинно дете, което би трябвало да спи в този късен час стои пред теб протегнало малката си детска ръка, стиснало няколко грозни, мизерни картички и те гледа с детските си очи, но не по детски чисто, а изпълнено с огорчение, страдание и омраза. Започваш да се чувстваш виновен за това, че си допуснал такова нещо да се случи на едно дете.
Един по един хората от компанията гузно взимат по една, а някои и по две картички и изсипват цял куп монети в ръката на детето. Не броят парите, не ги интересува колко са дали - нека, нека да са повече, нека, само това малко ужасно същество с този безумен поглед да си отиде! И те стоят с погледи забити в ново-закупените картички не смеейки още веднъж да се огледат в тези детски очи. А детето ги обикаля внимателно с поглед, да не би някой да не си е купил картичка, прибира пълната шепа с монети в джоба си, тръсва леко глава и си тръгва.
Вечер. Уличните лампи слабо осветяват заспалите, мръсни улици. Тротоарите попиват последните остатъци от по-рано падналия дъжд. От близкият бар се носи силна весела музика. Отпред на тротоара са застанали група мъже и жени. Те мълчат загледани в ръцете си. А в ръцете им обвинително седят малки грозни картички