автор: Gargabela

Слънцата заслепяват винаги очите
и сляпа търся пътя към деня.
Бих искала за мен да си Луна,
да светиш в изворите мои ненапити.
Слънцата са горещо деспотични.
Те искат, те не молят, разбери!
Луната в теб се влива и цъфти.
Обсебва те и става твоя-лична.

Когато те наричам "слънце" - отмини ме.
Със смях гърба си силен обърни.
В очите ми Луна съзреш ли, спри!
Тогава истинска съм. Силно прегърни ме!